Линукс – Уикипедия

Линукс – Уикипедия
Направо към съдържанието
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за
комбинацията от GNU (или други програми) и Linux
За ядрото вижте
Linux (ядро)
Тази статия или раздел
има нужда от повече
източници
, позволяващи
проверка
на твърденията.
Можете да
подобрите статията
, като добавите
благонадеждни източници
. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат
оспорени
и премахнати.
Linux
Информация
Разработчик
различни
Издадена
17
септември
1991
г.
преди 34 години
1991-09-17
(като Linux 0.0.1)
Последна версия
5.1.3
(16
май
2019
г.
преди 6 години
2019-05-16
Вид ОС
UNIX-подобна
Ядро
монолитно ядро с модули
Базирана на
Линукс
Архитектури
различни (най-често: x86, x86-64, ARM)
Лиценз
GNU GPL
и други
Linux
Общомедия
Linux
или
[GNU]/Linux
(вж.
Противоречия за наименованието
) е общото название на всички
операционни системи
, основаващи се на
ядрото „Linux“
Linux kernel
) и системните инструменти и
библиотеки
, обикновено от проекта
GNU
. Повечето от тези операционни системи се наричат Linux дистрибуции, но
Фондацията за свободен софтуер
използва наименованието
GNU/Linux
, за да подчертае значимостта на GNU софтуера, което предизвиква известни противоречия. Linux е флагман и един от най-известните представители на
свободния софтуер
и софтуера с отворен код (
F(L)OSS
free software, libre software, and open-source software
).
Официалния талисман/
емблема
на Linux е
пингвин
на име
Тъкс
на
английски
Tux
) и е създадена от
Лари Юинг
Larry Ewing
) през
1996
г. Идеята за емблемата идва от
Линус Торвалдс
, създателят на Linux – той е ухапан от пингвин, когато е бил в
Австралия
История
редактиране
редактиране на кода
Проектът и движение
GNU
, чиято цел е създаване на нова операционна система
свободен софтуер
, е основан от
Ричард Столман
през
1984
г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, например
компилатори
текстови редактори
сървъри
. Софтуерът се разпространява с лиценза
GNU GPL
, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През
1991
г. към почти завършената операционна система е добавено ядрото
Linux
, написано от
Линус Торвалдс
. С Linux, GNU става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.
Ричард Столман
Линус Торвалдс
Дистрибуции
редактиране
редактиране на кода
Различните Linux дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват,
приложните програми
, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.
Десктоп-насочени дистрибуции
редактиране
редактиране на кода
Десктоп-насочените (т.е. насочени към употреба с настолни компютри, лаптопи и
нетбукове
, най-често използващи процесори x86 или по-новите x86_64) Linux дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и
несвободни
кодеци
драйвери
. Отдолу са изброени някои от тях:
Linux система, използваща
KDE
Linux Mint
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Linux Mint
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
Ubuntu 12.04 (Precise Pangolin)
Ubuntu
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Ubuntu Linux
Ubuntu е една от най-популярните дистрибуции
, чиято цел е да предостави безплатна, бързо стартираща, лесна за използване, поддържаща повечето езици и достъпна за всички Linux дистрибуция.
Думата „Ubuntu“ означава „човечност“
на езика
зулу
Официални подпроекти на Ubuntu са Kubuntu, Xubuntu и Lubuntu. По подразбиране Ubuntu пристига с графична среда
GNOME
, докато Kubuntu e с
KDE
, Xubuntu с
Xfce
, а Lubuntu с
LXDE
. Това е единствената разлика между тях. Друг официален подпроект е Edubuntu, която включва много образователен софтуер. Благодарение на спонсора си,
Canonical
Ltd., компания, собственост на основателя на Ubuntu –
Марк Шътълърт
, инсталационни
Live CD
се разпращат безплатно до целия свят.
УСУ 9.1
Debian и производни на Debian
редактиране
редактиране на кода
Debian
е една от най-старите и най-стабилни дистрибуции на Linux и предоставя версии за многопроцесорни архитектури.
Името на тази Linux дистрибуция произлиза от сливането на името
Дебра
на
английски
Debra
), бивше гадже на основния ѝ създател, и неговото име,
Иън
на
английски
Ian
). Иън умира при странни обстоятелства, свързани с антиправителствени коментари спрямо правителството на САЩ и специалните служби на САЩ, но делото му е продължено от огромната общност на Debian.
Debian е стабилна дистрибуция − пакетите са по-стари, но по-стабилни.
Освен стабилната версия, се поддържат, и старата и още по-старата версии.
Известни Linux дистрибуции, производни на Debian, са
Devuan
(Debian, но без спорната програма , която се използва за стартиране на Linux), както и ориентираната за десктоп употреба дистрибуция
MX Linux
(която има и сестринска Linux дистрибуция, наречена
AntiX Linux
, която е предназначена за по-стар и по-немощен хардуер, по подобие на друга известна Linux дистрибуция –
Puppy Linux Ubuntu
).
УСУ
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
УСУ
УСУ (USU) е българска операционна система, базирана на Ubuntu. Първата ѝ версия е създадена през 2008 г. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и побрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:
УСУ Десктоп – вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
УСУ Мини – основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
УСУ Нетбук – вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и
неттоп
системи.
Mandriva Linux 2010.2
Mandriva
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Mandriva
Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:
Mandriva One –
Свободно
Live CD
за пробване и инсталация
Mandriva PowerPack – платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
Mandriva Flash – USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.
Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещи потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика
и може лесно да бъде настроена да работи с всеки един от тях.
PCLinuxOS 12
PCLinuxOS
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
PCLinuxOS
PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS, е друга известна
потребителски-насочена Linux дистрибуция. Ползва
KDE
за работна среда, като съществува и версия с
GNOME
, наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слоганът на дистрибуцията е „Radically Simple“ (
англ.
– „радикално просто“). Базирана е на
Mandriva
, като са запазени най-добрите черти от нея – например контролният център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използва
apt
за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.
OpenSuse 12.3 с KDE 4.10
openSUSE
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
openSUSE
OpenSUSE е обществен проект, спонсориран от компаниите
Novell
AMD
пряк наследник на германската дистрибуция
S.u.S.E
, започнала като превод на
Slackware
. Името е акроним от Software-und System-Entwicklung (
немски
: Разработване на софтуер и система).
През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell.
Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация –
YaST
и бързото въвеждане на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell и
Microsoft
10
Linux дистрибуцията openSUSE Linnux има силна подкрепа в Германия и сред немскоезичните потребители на Linux.
Fedora
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Fedora
Fedora 14 GNOME
2010
Fedora GNU/Linux operating system,
2016
Fedora е съвременен технологичен и обществен проект, създаден след като компанията
Red Hat Inc.
решава да остави Red Hat като наименование само за комерсиалните си предложения. Red Hat Inc. е основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят и за този проект. Fedora е известна с характерното и за Red Hat изключително високо ниво на сигурност, технологично високо ниво на дистрибуцията и т.н.
Сървърни дистрибуции
редактиране
редактиране на кода
За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.
Red Hat Enterprise Linux
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Red Hat Linux
Red Hat Enterprise Linux е Linux дистрибуция, разработвана от Red Hat Inc. и насочена към комерсиалния пазар. Red Hat поддържат всяка версия на своя продукт 10 години след всяко издание. Официалната поддръжка на Red Hat, тяхното обучение и сертификационна програма се центрират върху Red Hat Enterprise Linux платформата. Името на системата е често съкращавано до RHEL, но Red Hat са противници на това
11
CentOS
редактиране
редактиране на кода
CentOS е свободна Linux дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux (RHEL). Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата
CentOS
означава
Community ENTerprise Operating System
Red Hat Enterprise Linux (RHEL) е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.
Suse Linux Enterprise Server
редактиране
редактиране на кода
Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Linux дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт – Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24 – 36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9 – 12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.
Дистрибуции с общо предназначение
редактиране
редактиране на кода
Debian 7
Debian
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Debian
Debian
е гъвкава широкообхватна стабилна дистрибуция, използвана и за десктоп работа, и за сървъри. Тя се състои изцяло от свободен софтуер. Разработва се от доброволци от целия свят и се издържа чрез дарения. Освен за
ядрото Linux
, Debian е налична и за
GNU Hurd
. Налична е за следните архитектури: alpha,
amd64
(x86-64),
arm
, hppa,
i386
(~x86), ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc.
Cross Linux from Scratch
редактиране
редактиране на кода
Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Linux дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники, като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32- и 64-битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha.
CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н., се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени в
уикито
на Community Beyond Linux from Scratch.
Slackware 15.0
Slackware
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Slackware
Slackware е една от първите Linux дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване на
бъгове
. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware – знаеш Linux. Ако знаеш Red Hat – знаеш Red Hat.“
12
. Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack – мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проектът е сериозен. По-късно, когато проектът реално става сериозен, името се запазва.
Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.
Десктоп с
XFCE
по подразбиране в Gentoo Linux Live CD 2008.0
Gentoo
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Gentoo
Дистрибуцията
Gentoo
(„Генту“), кръстена на субантарктическите пингвини,
на
английски
Gentoo penguins
, се основава на използване на пакетния мениджър (мениджъра за пакети) Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен (преносим), лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.
Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и може да работи върху
x86
x86-64
, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH.
13
Официалната поддръжка за 32-битов Sparc хардуер е прекратена.
14
Arch Linux
редактиране
редактиране на кода
Основна статия
Arch Linux
Arch Linux е много известна Linux дистрибуция за процесори с архитектура x86-64 от
Intel
AMD
. Известна е с много подробното си и полезно
уики
, както и със системата си с най-нови пакети с нови програми, наречена
AUR
(Arch Linux Users Repository).
Една от известните Linux дистрибуции, производни на Arch Linux, е
ArtiX Linux
(да не се бърка с
tiX Linux
).
Противоречия за наименованието
редактиране
редактиране на кода
Фондацията за свободен софтуер
настоява дистрибуциите, които използват компонентите на операционната система
GNU
15
(започната от
Ричард Столман
през 1984 г.) да се назовават
GNU/Linux
или
GNU+Linux
. Подадената причина е, че
„Linux“
е името на
ядрото
, на което се изпълняват програмите на
GNU
. Ядрото не може да работи само по себе си и същото се отнася за инструментите
GNU
. Като се използват заедно те правят напълно работеща
операционна система
. Понеже Linux не е част от проекта GNU, е най-добре, ако се спомене отделно. Ако се използват инструментите с
GNU Hurd
, ще се казва само
„GNU“
, понеже ядрото е част от проекта GNU.
16
17
18
19
15
В статия по въпроса
18
, написана лично от Ричард Столман, се казва:
Проектът GNU е идеалистичен и всеки, който насърчава идеализма, днес е изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна система
GNU/Linux
. Хората, които обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашият идеализъм, реализиран на практика.
Ричард Столман – Защо GNU/Linux?
Въпреки становището на Фондацията за свободен софтуер, по-голяма част от наличните дистрибуции (например Ubuntu, СуСе) наричат себе си само
„Linux“
. Други, като Debian и
Arch Linux
, държат на наименованието
„GNU/Linux“
Вижте също
редактиране
редактиране на кода
Линукс (ядро)
GNU/Hurd
GNU/kFreeBSD
свободен софтуер
отворен код
GNU GPL
GNU FDL
Фондация за свободен софтуер
FSF.org
лиценза на
MIT
BSD
EFF
initFreedom
Източници
редактиране
редактиране на кода
Unix, Linux, and variant history
//
Посетен на
21 февруари 2019
(на английски)
It’s official, Linux was released on September 17, 1991
//
Архивиран от
оригинала
на
21 февруари 2019
Посетен на
21 февруари 2019
(на английски)
Kernel Archives
//
Посетен на
20 май 2019
(на английски)
DistroWatch Top 10
//
distrowatch.com.
Посетен на
23 юли 2008
www.ubuntu.com
Zulu-English online dictionary
Ubuntu Shipit
архив
на
оригинала
от 23 октомври 2017
посетен на 24 юли 2008
Managing Languages in Mandriva Linux
//
wiki.mandriva.com.
Архивиран от
оригинала
на
23 юни 2008
Посетен на
24 юли 2008
openSUSE Sponsors
архив
на
оригинала
от 6 юли 2010
посетен на 24 юли 2008
Open Letter to the Community from Novell
//
Novell Inc.
Посетен на
25 юли 2008
Tips and tricks: How do I properly refer to Red Hat Enterprise Linux 2.1
//
redhatmagazine.com,
4 февруари 2008
Архивиран от
оригинала
на
17 май 2008
Посетен на
25 юни 2008
"If+you+know+slackware+you+know+linux" www.google.com
Gentoo Linux for PS3 Development
архив
на
оригинала
от 5 януари 2010
посетен на 2 август 2008
Gentoo Development Guide: Arch Specific Notes – SPARC
GNU Project – ArchWiki
Ричард Столман
Linux и система GNU
//
сайта на GNU.
Посетен на
18 юни 2021
Ричард Столман
Linux и система GNU
//
сайта на GNU.
Посетен на
18 юни 2021
(на английски)
Столман, Ричард.
Какво има в името?
//
Операционната система GNU.
Free Software Foundation.
Посетен на
3 май 2020
Incorrect Quotation (Неправилен Цитат)
//
сайта на GNU.
(на английски)
Външни препратки
редактиране
редактиране на кода
(en)
Архив на Linux ядрата
. www.kernel.org.
(en)
KernelNewbies.org – информация на английски език за начинаещи потребители, интересуващи се от това как работи ядрото Linux (Linux kernel)
Linux-BG.org – уеб портал „Linux за българи“
. Включва и портал със
списък със софтуер, произведен в България или произведен от българи (наречен „
Made in BG
“)
или производен за българоговорещи ползватели или за използване в България, както и
портал за изтегляне на множество полезни файлове
Архив на оригинала от
2020-02-06 в
Wayback Machine
(например книги), свързани с Linux.
Статия на български от 2012 г., която е превод на статията „Периодична таблица на дистрибуциите на Linux“ от 2005 г.
резервно копие в Wayback Machine
(en)
Книгата
Free Culture
(Свободна култура)
Архив на оригинала от
2004-07-20 в
Wayback Machine
Linux за начинаещи
Архив на оригинала от
2006-04-21 в
Wayback Machine
Страницата на български за GNU/Linux
Страницата на българския проект на GNU/Linux дистрибуцията openSUSE
Българските Linux дистрибуции
редактиране
редактиране на кода
Много ентусиасти от България (българоезични българи) са правили самоделни Linux дистрибуции, но малко са станалите популярни и масово налични за
изтегляне. Освен проектите
BGoffice
chitanka.info
IDI spellchecker
и различни програми електронни речници и системи за проверка на правописа (като
ItaEst
и други), единствените значими български Linux дистрибуции са (това не включва българоезичните преводи на други Linux дистрибуции и българските преводи на отделни програми и преводите на средите за работен плот за Linux (
Linux desktop environments
)):
(en)
УСУ (USU Linux)
– изцяло локализирана българска ОС, базирана на популярната GNU/Linux дистрибуция Ubuntu и поддържана от доброволци.
„Свободна култура и Свободен софтуер“
– уеб портал, посветен на свободния софтуер
. Поддържа се от екипа на българската Linux дистрибуция
УСУ (USU)
(en)
StotinkaOS
– StotinkaOS е втората сериозна българска (и българоезична) Linux дистрибуция (към 30 февруари 2020 г. проектът е прекратен/замразен, но хранилищата му в GitHub.com са все още изцяло налични).
(en)
MinimalLinux Live – minimal.linux-bg.org
Архив на оригинала от
2020-02-08 в
Wayback Machine
– MinimalLinux Live е 3-тата българска Linux дистрибуция. Тя е малка, за целите на образователната сфера и самообучението е и е специално пригодена за студенти ентусиасти.
(en)
linux.com
(en)
– Фондацията на Linux
(en)
Linux Online – новини за Linux ядрото и GNU/Linux дистрибуциите
(en)
DistroWatch – списък на всички Linux дистрибуции и новини за почти всички GNU/Linux дистрибуции
(en)
– Огледала (синхронизирани идентични резервни копия на файлове на други сървъри на други места) за изтегляне на голям брой Linux дистрибуции
(en)
Linux ISOs
Архив на оригинала от
2005-01-23 в
Wayback Machine
(en)
Официалната страница на проекта GNU
(en)
Официалната уебстраница на „Фондация за свободен софтуер“ (Free Software Foundation, FSF)
(en)
opensource.org
Linux и GNU
от
Ричард Столман
(en)
linuxtracker.org
– Linux Tracker, Bittorrent Download (един от многото уебсайтове, от които може да се свалят GNU/Linux дистрибуции чрез
торенти
).
(en)
shots.osdir.com
Архив на оригинала от
2006-04-15 в
Wayback Machine
– screenshots (скрийншотове) на различните GNU/Linux дистрибуции.
(en)
Distro Quiz
Архив на оригинала от
2005-12-11 в
Wayback Machine
(en)
Linux Distribution Chooser
Архив на оригинала от
2009-05-23 в
Wayback Machine
– онлайн приложение в помощ на затрудняващите се да си изберат някоя определена GNU/Linux дистрибуция. Включва сравнителни таблици на повечето популярни дистрибуции.
(en)
Родословно дърво на GNU/Linux
(en)
The Jargon File (v4.4.7) (The New Hacker's Dictionary, by E. S. Raymond)
The Original Hacker's Dictionary
(en)
TLDP (The Linux Documentation Project)
(en)
- Linux FAQs (Често задавани въпроси за Linux)
Списъци с текстовете на
лицензи
за
софтуер
, най-вече тези за
свободен софтуер
редактиране
редактиране на кода
www.gnu.org
opensource.org
- the SPDX List of Software Licenses
- Software Licenses in Plain English (Lookup popular software licenses summarized at-a-glance)
Нормативен контрол
BNF
GND
NLI J9U
LCCN
NKC
NLG
IdRef
VIAF
Unix
и подобни на Unix
операционни системи
AIX
BSD
DragonFly BSD
FreeBSD
GNU
HP-UX
IRIX
Linux
LynxOS
Minix
NetBSD
OpenBSD
macOS
Plan 9
QNX
Research Unix
SCO OpenServer
Solaris
UNIX System V
Tru64 UNIX
UnixWare
VxWorks
Xenix
Взето от „
“.
Категория
GNU/Linux
Скрити категории:
Статии, за които трябват повече източници
Раздели мъничета
Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine
Линукс
Добавяне на тема